Откриваме изложбата на Христо Кралев, Петър Великов и Калина Кралева, които представят творби на живописта и графиката. Изложбата ще продължи до 31.10.2019 г.
“Има изложби, в които човек долавя едно съкровено предназначение на сетивата си – да откриват посоки на света, нива на реалността, състояния на духа, обем на човешката вселена, за чието съществувание не е подозирал. Такава е и тази изложба, в която Христо Кралев, Калина Кралева и Петър Великов ни предоставят възможността да погледнем света на хората от необичайна гледна точка, и това не е просто споделяне на творчески търсения и открития, а открехване на врата към съкровени светове.
Христо Кралев
По правото на старшинството ми се ще да кажа първо няколко думи за Христо Кралев. Едва ли аз по-добре от работите му бих могъл да го характеризирам като личност извън всякакви стандарти на човешката конфекция. На днешната технологична цивилизация той противопоставя органичното светоусещане на древния, т.е. вечния човек, на вечния българин. Имал съм вече случай да кажа, че той е от големите творци, които сами създават света, който обитават. Този свят често е на границата на човешкото познание, но често ги и надхвърля, за да ни позволи да надникнем в онези духовни пространства, в които законите на битието и представите на човека избледняват в почти непоносимата светлина на духовното извисяване. С особена страст това прави и Христо Кралев, който дава зрим образ на космическата хармония, без при това да напуска мистериалната територия на българската душевност и традиция. Да се постигне това със средствата на фигуралната композиция е като да стигнеш протуберансите на Слънцето с крилете на Икар, но той го прави, при това, за разлика от Икар, успешно. Така родната му Добруджа се превръща в епицентър на свят от форми и багри, които услаждат сетивата ни, пълнят душите ни и ни втъкават във вечния кръговрат на българските мистерии.
Калина Кралева
Когато стане дума за творчеството на баща и дъщеря, първият порив, разбира се, е да се взираме за някаква приемственост. Има я, разбира се, при това не само в избора на житейското поприще. Само че не трябва да забравяме – живопистта е и занаят, но творчеството не е. Афористичните работи на Калина изобилстват с живи форми, които тя не се колебае да привлича от природата и митологията, от музиката и приказните светове на известни и екзотични цивилизационни традиции. Пътуванията и в един сюжет често изследват обектите не само със средствата на дисекцията, но и на микроскопския анализ. Така човек може да проникне с един поглед в структурата на света и в неговата пейзажна безкрайност, при това без да се разпилява извън напълно конкретния сюжет. Така се гради една странна цялост, която ще продължим да търсим в това, което ни заобикаля, подтикнати от приключението на нейното творчество.
Петър Великов
Една предишна изложба на Петър Великов и Калина Кралева е озаглавена „За нашето приятелство”. Приятелството е благословията на живота, блажени са, на които им се е случило. Но изкуството е любов, и това е видно от работите на Петър Великов, защото именно любовта е голямата тема в малката му графика. Признавам, че по силата на професията си съм пристрастен към изкуството на екслибриса, и също така признавам, че неговото творчество в тази област разшири неимоверно много представите ми за този жанр. От графичен девиз, отбелязващ притежание и предпочитание той го превръща в пълноценна живописна творба, в пълнокръвен разказ, в дефиниция на личността. Може би затова усещам такъв плътен контакт с работите на Петър – защото те са белег на духовна принадлежност към сфера, в която изказаното с думи винаги е недостатъчно.
Последното всъщност важи и за тримата, които с тази изложба днес сътвориха апотеоза на нашия ден край вечните води на Марица и на брега на най-европейския български град.”