Юри Буков

Юри Буков навлезе в изкуството трудно, отказа да бъде последовател, ала остана последователен в убежденията си за живописта. Два пъти кандидатства в Художествената гимназия, три пъти в Академията, за да признае днес, че тези мъчителни неуспехи са го научили на много повече, отколкото самата система на образование. Суровата школа в ателието на Ненко Балкански го убеди в истината, че за да осъществиш себе си, то са нужни преди всичко самота и вглъбение. Ненко Балкански учеше студентите си да се вглеждат постоянно и изпитателно в себе си. Правеше конкурси за автопортрети. Юри Буков прие автопортрета като форма на самоанализа, като насъщна необходимост да разголва безпощадно същината си, да преосмисля във времето собствената си драма.

Акордеонист – м.б./ пл. – 76/56 см

И до днес той рисува себе си като печален и жалък клоун. Времето задълбочи тези горчиви самооценки, защото безвъзвратно отминаха годините, когато живописецът бе толериран. Изтляха илюзиите, че изкуството му може да бъде направлявано, а той – управляем. Юри Буков отказа да уплътнява големите формати, саморазобличи се, изтърпя и изживя един тежък период на непослушание, в който бе отвъргнат от официалните вкусове. Той просто отказа лекия път в изкуството; отхвърли възможността да бъде лансиран художник, тъкмо защото воюваше за правото си на вглъбение и самота. Тези негови убеждения, постоянното вглеждане в себе си, го принудиха да се самоопределя със самоирония като старомоден. Истината е, че стилът на човека и художника Юри Буков покриват представата за буйстващ индивидуалист. Очевидно, че добрата стара школа на Ненко Балкански е внедрила у този неуравновесен темперамент непоносимост към преходното, псевдомодерното, към обслугата на пазарните вкусове.

Балкантурист – м.б./ пл. – 65/100 см – продадена

Години наред Юри Буков поделяше живота си между кръчмата и ателието. Ала когато заставаше пред статива той знаеше, че това е олтар, пред който се свещенослужи с овладяна интуиция и вещ професионализъм. Занаятът в изкуството му осигури правото да съхрани самочувствието си на живописец и в най-тежки и унизителни моменти. Годините минаваха, а критиката мълчеше за картините му. Нямаше и къде да бъдат видени. Никой не се сети да прекрачи прага на ателиетата му в Плевен и родното му село Рибен.

Белият чадър – м.б./ пл. – 73/92 см

Животът на несретник върна Юри Буков на село. Оказа се, обаче, че неволята разкри неподозирани възможности за художника. Той преоткри и пресътвори забравените стойности на простите непреходни неща в живота. Промяната, неосъзната от самия него, възвърна вътрешното му равновесие, обогати темите, освободи дръзкия колорит и експресивната мазка на артиста.

Велислава – 1 – м.б./пл. – 116/81 см

Под стрехите на стария градски център Юри Буков открива неподозирани светлини и отражения, опива се от копнежа на града. Сякаш се отъждествява с бохемата на артистичните кафенета, за които знае от книгите. Дълбоко в душата си българският художник се стреми към своя балкански Монпарнас, към литературните си представи за артистична общност, за центъра на изкуството.

Велислава – 3 – м.б./пл. – 90/90 см

Връщането към корена при художника обикновено настъпва в момента на зрелостта. Юри Буков бе принуден от недоимък да се върне на село, където, обаче, преоткри същността си на европеец със селска душа.

Велислава – 4 – м.б./пл. – 80/60 см

Художникът единствен от всички хора има право да убива своите създания. Живописецът Буков работи върху стари платна, унищожавайки без жал онова, което е без значение за него. Силата на неконтролирания творчески импулс го подтиква да влезе в противоречие с професионализма и той убива своите картини, за да нарисува върху тях други, лишава се от късове лична биография. Всъщност, това е формата на самоубийство, над която само артистът има авторски права.

Голо тяло – 1 – м.б./пл. – 50/70 см

При този темперамент същественото е да има бои, платно и душевно неспокойствие, което да бъде онагледено чрез цвят и форма. В родното си село Рибен Юри Буков преоткрива стойности, които привидната култивация на града унищожава неусетно и настъпателно. Да направят портрет на природата, в нашето изкуство се е отдавало на малцина. Едва ли висшите форми на творчеството се принизяват, когато художникът Буков рисува портрет на кокошка, коза или магаре. Взирането в естеството превръща тези експресивни етюди в откровения за хуманизма, който често е чужд на хората.

Голо тяло – 2 – м.б./пл. – 50/70 см

Юри Буков е непоносимо себичен. Същевременно безкрайна е неговата толерантност към различията на стилове и виждания в изкуството. Монохромието е чуждо на палитрата му. Самият той предпочита многобагрената, импулсивна същност на чистия цвят. Смята за изживяна от историята на изкуството липсата на фигуративност, която сякаш с експериментите на Кандински отваря и същевременно затваря страницата на съществените търсения. Чарът на неговите картини е основан на една недовършеност, която дава възможност и на познавача, и на неизкусения зрител да предполага останалото.

Горталови скали – м.б./пл. – 60/70 см

Юри Буков е възпитаван като художник по времето, когато проблемът за завършеност на картината бе основен. Тъкмо затова той умишлено оставя платната си в състояние, при което духът не е напуснал материята. В изкуството му природата има образ на човек или звяр. Пейзажи той няма. Светът на естеството за него се свежда ликовете на съществата и това той нарича природа. В този смисъл е безспорен реалист, своеобразен материалист, обладан от небесни прозрения.

Две кози – м.б./пл. – 50/50 см

Юри Буков е обвързан само с едно нещо в живота – с живописта, която му дава свобода на незавидни права, които са относителни, признание, което предстои. Връзката му с изкуството не може да се разтрогне вече. Така той постига своя завършен автопортрет в българската живопис.

Калкани – Париж – м.б./пл. – 90/70 см
Козле – м.б./пл. – 41/45 см
Конници по Риволи – м.б./пл. – 70/100 см
Магаре – м.б./пл. – 50/30 см
Пате и заек – м.б./пл. – 48/59 см
Пейзаж с колело – м.б./пл. – 77/97 см
Портрет на Николай – м.б./пл. – 120/95 см – продадена
Прилепът – м.б./пл. – 150/220 см
Улица Риволи – м.б./пл. – 78/109 см
Хрътката – м.б./пл. – 62/67 см – продадена
Човек с латерна – м.б./пл. – 80/60 см
Чергило – м.б./ зебло – 49,5/60 см
Просяк – м.б./пл. – 20/20 см – продадена